Г-жо Ташева, защо се събрахме днес на протест?

Събрахме се за да протистираме срещу бавното подмолно вкарване на България във войната, която запада разгърна първо срещу руското население в Украйна, а сега изобщо срещу самата Русия. Но аз тук искам пред нашите читатели и зрители да уточня нещо. Внимавайте каква е ролята на служебните правителства през последните осем години откакто се води тази война. Тя започна през септември 2014 г. при голямото събиране на държавните и правителствените глави на НАТО в Уелс, Британия. Тогава бяха определени шест фронтови държави, една от които е България. Там присъстваха тогавашният президент, Росен Плевнелиев и забележете военния министър на отбраната Велизар Шаламанов. Той тогава беше активен, действащ служител на НАТО, шеф на една от дирекциите по информация на Северно-атлантическият пакт. Служител на НАТО беше назначен за, вярно, служебен, но министър на отбраната. И те подписаха тази декларация, тази даже резолюция за това, че България ще бъде една от шестте фронтови държави. От тогава до сега около 20 пъти са променяни на час по лъжичка Закона за отбраната и въоръжените сили и Закона за резерва и запаса. Последните промени в чл. 56, 61, 72, а мисля и 134, всъщност лишават България, българските правителства, ако щете и президентството, тъй като президентът има големи правомощия във военно време, лишават ги от суверенитет. И прехвърлят суверенитета по управлението на Българските въоръжени сили на НАТО. Там НАТО не е казано в закона, но се говори за български военослужещи в, цитирам, „състава на международни въоръжени сили по сключени договори в състава на съюзнически сили или чужди държави“. Добре, съюзнически сили, международни сили по договор – това е НАТО, ако го заменим. Но кои са „чуждите въоръжени сили“? Нали няма нашите бойци да ходят да се бият в Мали или във Виена? Чуждите въоръжени сили са Украйна и това е страшното. Всъщност ако махнем евфемизми като „многонационални“, „въоръжени сили по международни инициативи“, по „военни инициативи“ и ги заменим с НАТО получава се, че командването, оперативното командване на българската армия е прехвърлено на НАТО заради войната в Украйна. Това означава „международни военни сили и инициативи“, „операции“ също така. Това е страшното. За това се събрахме днес.

- Изглежда предварително е подготвяно такова нещо.

- Ама разбира се. То затова последните поправки бяха приети в последния ден на 48-мия парламент – 31-ви януари. В парламента е имало около 130 – 150 души. Останалите депутати са били вече напуснали. Това е петък, петък който е ден за парламентарен контрол. Парламентарен контрол, а не за гласуване на закони. Явно е имало тайна договорка да го приемат тогава. На следващия работен ден, понеделник, 3-ти февруари, президентът Радев подписа указ 34, с който закона се изпраща в Държавен вестник. На 7-ми февруари той беше публикуван в Държавен вестник. Тоест този закон, поправения, новия закон за отбраната и въоръжените сили е вече действащ.

- Ние сме в периферията на тези събития, но все пак какво мислите, че ще се случи?