Прочетен: 538 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2023 09:52
Той се размърда и като се обърна видя разтревожения поглед, с който жена му го гледаше.
- Как може от едни комари лаймска болест? Добре ли си?
- Ами... Чувствам се отпаднал. Нямам сили.
- Изпий това. Доктора каза, че ще ти мине. Ти си много силен. Дай да видя петното.
Той се обърна и тя започна да оглежда гърба му.
- Ужасно ми е мъчно за тебе. Аз съм виновна. Трябваше да купя от ония джаджи за комари.
- Не се притеснявай. Ще ми мине.
- Разбира се, че ще ти мине. – Тя го зави с едно одеало. Есента беше започнала да бушува навън и дори леко пръскаше дъжд. – Отпусни се, поспи. Виж колко е уютно. Тук съм.
Той затвори очи и се унесе. Наистина с тази жена се чувстваше спокоен и щастлив. И да, заслужавало си е всяко ухапване от комар. Дъждовните капки го унесоха постепенно и той засънува. В съня му имаше листа, шума, буря. Картини от морето – разпенено и шумно, птици уплашено летят навътре към сушата. Огледа се, но нея я нямаше. Сепна се и се събуди. Чу гласа й да говори, но не му стигнаха сили и съвсем леко промълви:
- Не те чух... – Но каква озненада тя продължи да говори и унеса му започна да се разсейва.
- Да, зная, че казах една седмица, но нещата се промениха. Той не е никак добре. Няма да го изоставя. Не, казах. Да, обичам те, но не мога.. После ще ти звънна.
И в този свят препълнен с толкова поводи да изпитваме радост от това, че сме живи той изпита желание да затвори очи и да умре. Там на място.
Тя влезна в стаята и като седна до него на леглото му се усмихна.
- Добре ли си? Какво да направя за тебе за да се почувстваш по-добре? Какво искаш?
А той стоеше безизразно и я гледаше. Представяше си онзи следобед с красивия летен залез. Днес какво би направил. Би ли си дръпнал ръката за да кацнат комарите върху нея, да пият от нейната кръв и сега местата им да са разменени? Тя да лежи болна.
- Ще си взема един душ и като изляза от банята ще ти направя топла супа. От любимата ти.
- Благодаря ти. – каза й той.
- За супата? Не се шегувай.
- Не. Благодаря ти за всичко. - И той започна да оглежда лицето й, раменете й, дланите й, очите й, които така съчувствено го гледаха докато крои планове да го напусне.
- Нищо ти няма. - засмя се тя - Какви са тия фаталистични мисли. След две седмици ще си като нов. Ей сега идвам. Нали аз съм тук. Никъде няма да ходя. – Тя влезна в банята.
Той се надигна от леглото и с огромна трудност стана и отиде до сейфа в гардероба. Отвори го и извади пистолет. Зареди десет патрона в него и отиде до бюрото. Подпря се и се загледа през прозореца. Какво нещо е оръжието, дава ти усещане за сила. Сякаш сега стъпва по-уверено. Хладната сила, която се прелива в теб е като кръвопреливане. Студеният метал попива от топлината ти. Вдига ти адреналина. Той погали пистолета и продължи да гледа през прозореца. Да. Десет патрона. Един вече в цевта.
Извади лист хартия и й написа бележка. После си обу панталоните, взе си пистолета и като си облече якето излезе. Пресече улицата клатушкайки се и като се мушна под клоните на черницата отсреща подпря се на ствола й и се свлече. Силите не му стигаха да стои прав, но със сигурност му стигаха да дръпне спусъка. И зачака.
Не след дълго тя изкочи от входната врата с бележката в ръце трескаво оглеждаща се. Хубавата му жена го търсеше. Тя се затича нагоре по улицата, после надолу и се хвана за главата. „Не, не, не...“ Повтаряше на глас докато дъжда се стичаше по лицето й. Тя изтича обратно вътре в къщата и дори не затвори вратата.
„Да, мила – мислеше си той – Точно така.“ И като наведе глава сгуши се в якето си и се опита да не трепери.
Минаха часове. На няколко пъти тя излиза и го търси в дъжда, но така и не го видя как я гледа от отсрещната страна на улицата скрит зад няколко храста. След още няколко часа пред къщата спря черна кола и един мъж излезна от нея.
- Ето те, гадино... – Той се изправи много внимателно и извади пистолета. Гледаше мъжа като животно готово да се нахвърли в смъртоносна схватка. Дъжда се усили и капките се стичаха по качулката на вече напълно мокрото му яке. Вдигна пистолета и се прицели. Гледаше го и си повтаряше „Ти ми взе всичко, което обичам.“ Прицели се и видя как жена му излиза от къщата с бележката в ръка и тича право при този, този... Прегръща го, целува го... Този...
Той свали пистолета. Това вече не беше неговата жена. Тя се спря с овиснали ръце на тротоара пред къщата и започна да гледа отчаяно в различни посоки. В опит да го зърне как идва от някъде може би. После се обърна и се загледа в къщата. Тази хубава уютна къща. Тази красива ведра улица. Този тротоар, който шепти „у дома“. Имаше чувството, че всичко това се завъртя около нея и тя леко се олюля, и се подпря на едно метално колче. Обърна се и се загледа в колата, в мъжа вътре и изпусна бележката. Изтича, затвори външната вратата и като се качи в черната кола си тръгна. Просто си тръгна. Дали сега, дали след две седмици. Имаше ли значение?
О мълнии... Той излезна на улицата и изгледа как автомобила се отдалечава в дъжда. Силите му бяха на предела, закашля се леко. Тръгна залитайки към къщи и на тротоара видя бележката. Вдигна я и я огледа, цялата мокра, но думите, които й каза все още се четяха.
„Мило момиче, чувствам се много виновен. Истината е, че съм влюбен в друга жена и вината не е в теб. Вината е изцяло в мен. Твърде дълго те лъжа. Но не мога повече. Отивам при нея. Аз нямам смелост да те погледна в очите и да ти го кажа. Надявам се, че ще намериш някой, който ще те обича повече от мен. Някой по-добър от мен.
Като поглеждаш назад виждай само красивите моменти.
Прости ми.“
Сега би ли сложил ръката си да я защити от комарите? Би ли дал да пият кръвта му и да го заразят за да я предпази?
Да. Защото докосването до спомена беше топло, нежно и галещо като чувствата, които изпитваше към тази жена.
Път с предимство, разказ Хелиана Стоичко...
Далекогалактическо съобщение, разказ Хел...
2. Комплект за самоевтаназия, разказ Хелиана Стоичкова
3. Изтекъл срок на годност, разказ Хелиана Стоичкова
4. Васил Петлешков, Хелиана Стоичкова
5. Спас Гинов, Хелиана Стоичкова
6. Добре информиран, Хелиана Стоичкова
7. ОТМ, разказ Хелиана Стоичкова
8. Коефициент на доходност, разказ Хелиана Стоичкова
9. Антигравитон, разказ Хелиана Стоичкова
10. Восъчни лица, разказ Хелиана Стоичкова
11. Дяволското гърло, разказ Хелиана Стоичкова
12. Път с предимство, разказ Хелиана Стоичкова
13. Далекогалактическо съобщение, разказ Хелиана Стоичкова
14. Топло сърце, разказ Хелиана Стоичкова
15. Диагонал. Черно. 2., разказ Хелиана Стоичкова
16. Ябълка садена от татко, разказ Хелиана Стоичкова