Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2023 10:30 - Сонет 66
Автор: heliana Категория: Поезия   
Прочетен: 758 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
Попаднах на един пост, който припомня актуалността на сонет 66 на Шeкcпир, написан преди  400 години (1609). Разбира се, зачетох се и ми направи впечатление колко интересни и различни са прочитите на тримата преводачи. Вътрешният глас на автора, неговият стил, неговото светоусещане веднага проличават и е възхитително как всеки един е ценен с някаква собствена поетика.    Първо поставям оригинала за да видите преведения текст в оригинал, а след това можете да видите преводите на Кирил Кадийски, Валери Петров и Владимир Свинтила.
  Sonnet 66
Tir"d with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm"d in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And gilded honour shamefully misplac"d,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgrac"d,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly, doctor-like, controlling skill,
And simple truth miscall"d simplicity,
And captive good attending captain ill.
Tir"d with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.


Shakespeare

Сонет 66 в превод на Кирил Кадийски:


Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често бoлeн здpaв да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?


Сонет 66 в превод на Валери Петров:

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просякиня,
и глупостта – в костюм със бисер шит,
и честността – удавена във тиня,
и простия език – немил-недраг,
и пъченето – признак за наука,
и чистото моминство – във бардак,
и почестите – пръскани наслука,
и нрава строг – покварен от властта,
и гордото достойнство – на заплата,
и творчеството – с вързани уста,
и правдата – във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?


Сонет 66 в превод на Владимир Свинтила:


Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гавра със човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.


Тагове:   стихове,   поезия,


Гласувай:
5



1. marrta - колкото и да обичам Валери Петров
16.03.2023 12:37
по въпроса за сонет 66 - класацията ми е отзад-напред - най-добре ми звучи Свинтила!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: heliana
Категория: Други
Прочетен: 138423
Постинги: 105
Коментари: 105
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031