Добре информиран
Илия Духлев се събуди и първото нещо, което докосна беше дистанционното на телевизора. На екрана се появи ведра и усмихната жена, която остави листове хартия пред себе си и заговори:
- Добро утро, господин Духлев. Това е вашият персонализиран информационен бюлетин. Времето на вашата улица днес ще бъде прекрасно. Насрочено е орязване на клоните от 10.00 до 13.00 часа. Семейство Георгиеви на номер 5 се изнасят, а семейство Петрови над тях тази година няма да ходят на море и в задният двор на номер 7 довечера ще има благотворително събиране на пари в помощ на малоазийският червей. И днес офиса ви е запечатан заради нововъведената процедура по обезпаразитяване. Но това не трябва да ви притеснява, защото вие днес се чувствате благосклонен, усмихнат и изглеждате прекрасно. Новините от света. Четирите коали бяха пуснати на свобода.
Духлев намали звука и като се огледа нетърпеливо, облече се и излезе. Прекоси две преки и стигна до кабинките на Информационната Агенция. По пътя една жена го спря и му протегна ръка:
- Поздравявам ви за годежа! Честито!
- А!? – Той се усмихна. – Благодаря! – Той се нареди на опашката и нетърпеливо зачака. Когато дойде неговият ред влезе в кабинката, седна и потропа нервно с пръсти по коляното си. Чу се познатия глас:
- Сканиране... Изчакайте моля. Здравейте, г-н Духлев, какъв прекрасен ден за вас! Честит годеж с пожелания за много щастлив съвместен живот!
- Разкажи ми повече... – Той много искаше да разбере подробности за годежа.
- Преди две седмици, когато бяхте на море се запознахте с очарователна дама. Тя владее четири езика, бюста й е с перфектни пропорции. Вече две седмици излизате всяка вечер на вечеря и снощи вие й предложихте да се омъжи за вас.
- И тя какво отговори? – Духлев беше много развълнуван, че ще се жени.
- Тя веднага се съгласи. Тази сутрин рано призори се срещнахте със семейството й и те дадоха своето съгласие.
- О, много се радвам. А говорихме ли за медения ни месец?
Гласът разказа на Духлев в пълни подробности какви са плановете му за сватбеното пътешествие и дори му разказа няколко пикантни подробности за интимните му отношения с неговата годеница. На прозореца на кабинката се потропа и една жена нетърпеливо заговори:
- Хайде, моля ви се, не сте само вие! Колко хора чакаме на опашката...
Духлев излезе доволен от новината, че ще се жени. Деня започна обещаващо и като се прибра включи отново телевизора. Беше време за обедната емисия с новини:
- Здравейте, г-н Духлев! За съжаление неочакван развой на събитията помрачи ведрото настроение на вашата улица. Поставен е знак забранено преминаването и е отцепен района. На номер 11 е открит кърлеж забит в куче. Бърза помощ веднага са реагирали, но се забранява ходенето по тревните площи. Всички паркови пространства са поставени под карантина. Трагедията е овладяна, но за ваша сигурност не се препоръчва да излизате от дома си. Код жълто.
Духлев притеснено зацъка с уста. Това беше много притеснително. Да се случи такова нещо и то в ден петък. Не го очакваше. Той седна на един стол и се опита да не мисли за проблемите на хората. И неговите не бяха малко. Предстоеше му сватба и той трябваше да се подготви. Когато стана 8 часа вечерта той се наметна с едно яке и тръгна към информационните кабинки. Опашката беше значително по-малка и съвсем скоро дойде неговия ред. Влезе, седна и нервно забарабани с пръстите си по коляното:
- Сканиране... Здравейте г.н Духлев, за съжаление днес ви се случи нещо ужасно!
- Наистина?! – Той се надигна леко и отново седна.
- Да. За съжаление вие днес умряхте.
- Ужас... Аз съм мъртъв... Как стана? Да не ме е блъснала кола?
- Не. За жалост извършихте самоубийство. Предвид вашето влошено здраве това се очакваше.
- Толкова ли съм болен?
- Направо сте мъртъв! Имахте хемороиди, подагра, високо кръвно, бяхте предразположен към инсулт и психическото ви състояние беше много лошо.
- Ужас! От колко високо скочих? Аз се страхувам от високи места... Аз...
- Много високо. Тялото ви беше открито разчленено на парчета...
- Кога ще бъде погребението? – Той се просълзи, а от колонката се чу пиукащ сигнал и след това гласа проговори:
- Изчерпан кредит. Заредете нов кредит.
- Кажи ми повече за тялото...
- Заредете кредит...
Духлев излезе от кабинката и закриволичи по тъмната улица в пълен шок. Спря се, огледа се. Тръгна към къщи. После тръгна обратно към кабинката. Загледа се в прозорците на хората. После отново към къщи. Не знаеше какво да прави. Беше умрял. И сега!?..
Той се прибра у дома и пусна телевизора с надеждата да чуе нещо повече за себе си в новините. На екрана се появи водещата, която имаше много напрегнат вид:
- Добър вечер, г-н Духлев. Ужасно стечение на събитията! – Ето, помисли си той, сега ще кажат повече за това как съм умрял. – Но на екрана се появиха кадри на мъж, който блуждае по тротоара и гледа към прозорците на хората. Напред, назад. Криволичи. Духлев видя собствената си осанка и зацъка тревожно. Гласа на водещата се чуваше зад кадър. – Код червено. Целият регион е отцепен заради криминално проявено лице, което дебне жилищата на хората. Полицията е завардила всички входове на сгради. Района е под блокада от жандармерията. Обявява се вечерен час. Всеки, който излезе ще бъде арестуван.
- Ужас, ужас... Убийци, крадци... Много опасно стана вече...
Той легна на леглото и се замисли над смъртта си. Прилоша му. Очите му се ококориха. Лежа два дни и бра душа, че живота му е приключил. Беше толкова мъчително, че когато понеделник сутрин се надигна от леглото едвам ходеше. Той набра бърза помощ и след половин час една диспечерка прие обаждането му и той проплака:
- Моля ви, помогнете ми. Много съм зле. От два дни съм мъртъв...
- Гражданино, заявката ви е приета. След 6 седмици е първият свободен час за преглед.
И диспечерката му затвори. Духлев едвам се надигна от леглото си и обу обувките. Дори не посегна към дистанционното. Излезе и тръгна траурно към кабинките на Информационната Агенция. Нареди се на опашката и когато дойде неговият ред влезе отчаян вътре. Седна и отпусна дланите си мъртвешки.
- Сканеране... Г-н Духлев, благодарение на вашата социална отзивчивост и това, че гласувахте на изборите ви беше отпуснат допълнителен кредит.
- О, радвам се, че съм гласувал. А какво стана с тялото ми?
- Тялото ви беше закарано в реанимация. За съжаление по време на възкресението ви се наложи да ви бъдат отстранени далака, жлъчката и единия бъбрек. Но това не е най-страшното. Страшното е, че... – Гласа в колонката направи многозначителна пауза. – За съжаление няма да можете да изпълнявате съпружеският си дълг защото един от органите ви не бе открит.
- Ужас! – Внезапно възкресен той събра малко сили. - И сега какво?!
- Ех... – Въздъхна гласа. – Чувствате се изтощен. Емоционално изпомпан. Съсипан... Не ви се живее...
- Така е! Така е! Съсипан съм!
- Но поне сте жив...
- Така е! Така е... Жив съм. Това е добре.
- И не забравяйте... Другият път, когато простатата ви алармира бъдете по-отговорен.
- Да. Обещавам...
На стъклото се потропа и един мъж отвън му направи знак, че прекалява. Духлев стана и като заклати главата си излезе:
- Обещавам...
Дяволското гърло, разказ Хелиана Стоичко...
Път с предимство, разказ Хелиана Стоичко...
2. Комплект за самоевтаназия, разказ Хелиана Стоичкова
3. Изтекъл срок на годност, разказ Хелиана Стоичкова
4. Васил Петлешков, Хелиана Стоичкова
5. Спас Гинов, Хелиана Стоичкова
6. Добре информиран, Хелиана Стоичкова
7. ОТМ, разказ Хелиана Стоичкова
8. Коефициент на доходност, разказ Хелиана Стоичкова
9. Антигравитон, разказ Хелиана Стоичкова
10. Восъчни лица, разказ Хелиана Стоичкова
11. Дяволското гърло, разказ Хелиана Стоичкова
12. Път с предимство, разказ Хелиана Стоичкова
13. Далекогалактическо съобщение, разказ Хелиана Стоичкова
14. Топло сърце, разказ Хелиана Стоичкова
15. Диагонал. Черно. 2., разказ Хелиана Стоичкова
16. Ябълка садена от татко, разказ Хелиана Стоичкова