Заповедта от ЕС дойде крайно неочаквано, но министърът на здравеопазването потърка доволно длани и веднага извика експерта по гражданска защита към министерството.
- Четете съдържанието на заповедта!
Експертът взе разпечатката и замъмра под носа си, после започна да чете на глас:
- Всички граждани трябва да получат следния самоевтаназиационен комплект. Изреждам... - След това продължи да чете на ум и сбърчи вежди. Същинската част на заповедта беше всъщност доста кратка.

- успокоително хапче
- евтаназационна инжекция
- маска за сън
- екологична биоотговорна храна за 1 ден
- чувал за тялото
- надуваема възглавничка за глава
- инструкция за ползване по указание

Експертът отвори на следваща станица, зачете се, след това разлисти и останалите страници и сбърчи смутено веждите си. Това, което прочете беше възмутително:
- Това е скандално! - Той повдигна раменете си и погледна към министъра. - Ние нямаме такъв бюджет!
Министърът се усмихна самодоволно:
- Гледай сега. Отпуснати са ни пари по една програма от ЕС за насърчаване на гражданската инициатива. Ето ти гражданска инициатива. - Той протегна уверено ръка към прозореца. - Имаме едни наши хора, които ще подготвят материалите. Открил съм чували на много добра цена от Турция. Етикетите ще си ги напечатаме тука в министерството. Нали се сещаш, комплектът трябва да е перфектен да не се срамим пред другите? Ама трябва да спестим на данъкоплатеца този разход и затова ще го комплектоват едни мои хора. Всичко съм измислил. Трябва да е перфектно съобразено с изискванията.
- Ама тука пише, че комплектът струва 415 лева. Живи ще ни изядат!
Министърът се приведе напред с лукав и много развеселен поглед:
- Те като си го използват хората комплекта какво ги интересува колко струва? На харизан кон зъбите не се гледат, нали знаеш?
- Така е. Ама от къде толкова хартия за етикети? И тука пише, че трябва да отпечатаме брошура, при това цветна... Чак пък цветна!
- Черно бяла ще я направим. Даже ще я отпечатаме на вестникарска хартия да му е по-изгодно на министерството. Имам един човек с печатница. Може да имат нещо предвид. Каквото трябва това ще отпечата. Хем ще си свършим работата по проекта, който са ни отпуснали. Хем ще изпълним заповедта. Всички доволни. На следващите избори пак ние. Нали така?
- Не можем ли да спестим поне от етикетите? Те българите си знаят всичко. Какво толкова има да им обясняваме. Фрас, прас. Айде. Петнайсет страници инструкция! На какво прилича това?!
- Ти не го мисли сега това. Важното е заповедта да се изпълни. Пък там някви етикети... Там някви инструкции, това го остави на мене...
- И какво е това нещо доставка, камери, 160 лв на комплект?! Кой ще го разнесе това нещо?! Кой ще направи доставките?
- Всичко съм измислил. Имаме хора за всичко. Камерите с инжекциите отделно. Вие отговорете, че заповедта влиза в изпълнение. И толкова. Ще се евтаназираме щом искат да се евтаназираме.  Мир и разбирателство да има. Избори ни чакат.
Експертът повдигна вежди, но заповедта си беше заповед. Той я взе и излезе.

Глъчката в малката селска кръчма беше започнала да се разгорещява и щастливо подпийнали няколко мъже обсъждаха жената на Петър:
- Ей, късмет извади ти! Ем е хубава, ем е даскалица.
- Хм... - Петър направи някаква пренебрежителна физиономия и не можа да измисли отговор на това. Заклати главата си и мислите му се приплъзнаха по повърхността на темата „даскалица“, защото другото му се видя много съмнително като твърдение. И в този момент си спомни. - Абе, вие знаете ли, че оня ден в детската градина дошъл пакет от министерството с някакви бонбонки за децата! И те им дали по едно бомбонче, тия се смяли половин час като зелки и после се натръшкали и спали цял следобед. Ни гък, ни глас се чул. Тишина. В детската градина! Е, викам какви са тия бонбони? И тя ми обяснява, че това било по новите програми за децата там за някакво развитие. Бре, викам си, много напреднаха с технологиите! Едно бонбонче и готово!
- Абе, ти знаеш ли... - Съседа му се приведе над масата. - Знаеш ли, че вчера се прибирам, пристигнала някаква пратка. До мене! Отварям и вътре чували. Черни чували като спални, такива със цип. Бе не съм поръчвал никакви чували ама нали безплатно дойдоха викам си някой се прецака. На кого да ги върна като нищо не пише отгоре! От един хубав найлон, м-м-м... Идеален за палатка.
- Чували? - Друг се засмя. - Аз пък получих надуваеми възглавнички. Цял кашон. Стотици вътре. Викам това пък какво е сега...
Вратата се отвори и в малката уютна кръчма влезе съседа от другата страна на улицата с една пластмасова бака и пакет в ръце. Сложи баката на масата и я отвори. Другите се събраха и един възкликна:
- Червеи?! За риба! От къде толкова червеи изкопа? - Очите му светнаха радостно.
- Прибирам се, майка от вратата вика по мене. Какво пак си намислил?! Ма, чакай, бе жена. Отварям. Листовки за избори. Ей, ги тука. - Той показа пакета с листовките. - От миналите избори листовки... Отварям кофата, червеи за риба! Егати предизборната кампания! Да бяха казали кой черпи! Че и отгоре етикет „Храна съобразена с екологична програма за устойчиво развитие и запазване на биоразнообразието в екосистемата“. Тъй, тъй, викам си... Егати етикета! Ще ходим на риба...
Другите се подсмихнаха доволно:
- С една кофа червеи можем цяла седмица да стоим на риба ама нямаме палатка!
- Ей, Георги има спални чували колкото искаш! А аз ще направя надуваем сал от възглавничките. На жените ще кажем, че сме извикани на военно обучение. А ние ще идем на Доспат. Две седмици! Тишина, мир и разбирателство...
Те въздъхнаха замечтано, а кръчмаря постави нова бутилка с ракия на масата:
- Ай ги направим три седмици военно обучение и пиенето е от мене.
Те останаха много доволни от подаръците, които получиха. И ги използваха в продължение на три пълни седмици изцяло по предназначение. Не можаха да разберат защо на етикета не пише просто „червеи за риболов“ ама бяха много дълбоко упоени и два дни просто се смяха.

Разказът има продължение с историята "Изтекъл срок на годност"