Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2023 09:30 - Спас Гинов, Хелиана Стоичкова
Автор: heliana Категория: Поезия   
Прочетен: 1729 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Спас Гинов
Безумие човешко, връх на сила и слабост
лишено от чувство за страх, само ярост,
лудост, надежда, вяра още неопитомена,
идея за бъдеще, в глава още несъкрушена.
Мечта за равенство, сила, братство
преодоляла неволята на дългото робство.
Хипотеза изконна, валидна, общочовешка
коя жадува и мами непокорна и гореща.
Всеки кой се до нея докосне и опита
готов е да мръзне, воюва, броди и скита
в търсене на начин ръка да протегне
и свободата да отвоюва, сам да си вземе.  

Камъка леден в нозе им горко кънтеше
Един през друг сблъскани и уморени вече
Под свода църковен губеха надежда
глада ги измъчва, а вън заплаха зловеща.
Перущица падна, срината и опожарена
Врага бе силен, издържаха само няколко дена.
И днес в черквата сред каменните колони
в ледени тръпки сломени ужаса ги догони.
Някои насядали върху тела вече мъртви
други прегърнати, обляни във засъхнали кърви.
Мракобесна картина, но ето действителност,
смълчани, онемели, със затихваща бдителност.
Спас Гинов вдигна очи нагоре към купола,
вените му пулсираха, улавяха ритъма
на неизбежното, котел врящ досами пъкъла
низвергнал спокойствието, срама в ъгъла
на историята. Друга искаше да я помни.
А днес сред порой от изстрели злобни
Спомни си кой беше, как имаше всичко
И всичко даде, пари, вещи, житие чисто
и как грошове, къща вече нищо не значеха
кога в глава му идея за родина възпламнаха.
Той се загледа в портата на черквата
Как поддава и скоро ще бъде открехната
И кога нахлуят вътре вражите черни демони
Милост няма да има, ни плахи методи.
С Честеменски двамина се спогледаха
И всеки от тази чета в очите прогледаха.
Жената на Гинов видя туй като знамение
Дойде при него тихо и без вълнение.
„Скоро ще влязат“ продума, деца си погледна
„Не мога да гледам“ тя едва чуто прошепна.
Той допря челото си в нейното, тежко задиша
Затуй ли живя? Животното в него изригна
Целия му дух, цялата му природа ревна
От гняв неутолен по съдба нечестна, черна
от мисълта, че не успя да се пребори
и ада пъклен порти си тежки разтвори.
И там на прага той лично ги изпраща
Горчива цена, непоносима изплаща.
Ръка му потрепера, дръжката на ножа опипа
Прегърна я бурно и душа му изхлипа
Стисна рамене й в желязна прегръдка
И врата й прекърши като на майска пъпка.
Кичур от косата й тогава нежно попипа
Разтърка в пръсти и силно стисна
Залитна, ножа извади, и врата й резна
Кога се изправи в очите му бе бездна.
Женски плач тогава насред църквата проплака
Сестра му се хвърли върху тялото на земята
зарида горко, жално и мъчно. Престилка захапа
За да не извика по него силно и жлъчно.
Като видя, че върви към олтара стана и тръгна
след него и му висна цяла на ръката
“Пощади ги, моля те, само недей децата...”
„Или те или аз!“ Сграбчи я, а тя се сепна,
прекръсти се, към вратата погледна
и тялото й се свлече на пода до олтара
просна се по очи на земята, затрепера цяла.
Едно по едно ги той погали и целуна
А сетне ръка несигурна, но мъжка, силна
живота от тях изстиска през жлъчни пръсти.
Около него изправени, всеки взе да се кръсти.
Първородно му дете, благословия и радост,
в пръстите му угасна най-голямата му слабост.
„Тате, сънувах как сме отново у дома сите“
Заговори му то докато гаснеше „как ни скрихте“
„Пак ще ви скрием, синко, не се страхувай“
Спас прекърши вратлето му. „Сънувай...“
Приклекна пред телцата и болката го отнесе
Превърна го в звяр, мракобесник вече беше.
кой със собствената си длан уби всичко свято.
Безславно погубени, кръв зловещо пролята.
Сестра му се надигна и изрева несдържано.
Развика се, изпищя, телцата запрегръща скръбно
и зарида нечовешки, истерично, едва търпимо.
Спас я сграбчи обезумял, стисна я силно.
А после сам захлипа и сълзите го превзеха
Лицето му се изкриви от болката, утеха
Нямаше никаква от никого да получи
Честеменски го тупна по рамото мъжки.
И към нея заговори нежно, но твърдо:
“ Бихме се, загубихме. Вече е неизбежно.”
“Чудовище!” Прошепна тя на Спас право
после се отпусна. “Да става каквото ще става”.
Спас бавно положи на земята тялото й,
огледа всички, видя племенницата си
и я сграбчи преди да успее да избяга.
“Чичо ти те обича, дете, но така трябва.”
С Честеменски се в няколко мига спогледаха.
Булката му стоеше сгушена встрани бледна.
Стискаше детето си, не бе готова да го пусне,
но се изправи и към мъжа си бавно тръгна.
Всекой човек в живота си има своя битка,
но кръв и саможертва не всеки е готов да опита.
За туй се иска лудост, бяс, гордост, идея,
безсрамна смелост, участие в някоя одисея.
Дали си герой само кога те положат на хартия?
Месата ти са отдавна изгнили, а си още стихия.
Делата не са още в миналото ответрели,
А живеят в идеята, все още дишащи, цели.
И личната скръб, загуба, чудовищно бедствие
Е по-голяма от всяко човешко бездействие.
През 1876 г. по време на Априлското възстание пада и е опожарена Перущица. Последните революционери се събират в църквата „Св. Архангел Михаил“ заедно със семействата си. Църквата е обградена от турската армия и бунтовниците воюват до последни сили. Когато става ясно, че изход няма Спас Гинов пръв отнема живота на цялото си семейство за да не попаднат в ръцете на турците. Убива бременната си жена, пет от шестте си деца, двете си сестри и своя племеница. А подир и себе си. Веднага след него Кочо Честеменски прави същото със своето семейство. Последват ги и много други.



Гласувай:
1



1. eldorado07 - Много е трагична тази история. . . ...
12.03.2023 12:37
Много е трагична тази история...Особено от днешна гледна точка.
цитирай
2. heliana - Да, и когато го чета и осмислм, че ...
13.03.2023 23:57
Да, и когато го чета и осмислм, че това всъщност се е случило ми се свива всичко. Вазов затова е разказал за Честеменски, а не за Гинов. Брутално е. Но почти 150 години по-късно може.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: heliana
Категория: Други
Прочетен: 138415
Постинги: 105
Коментари: 105
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031