Восъчни лица

Слава въздъхна и се загледа в кадрите, които показваха телата натрупани по улиците и с погнуса проследи как хигиенисти в специални екипи вдигат телата на умрелите от тротоарите. Ко-водещият Николай стоеше до нея и като видя тялото на малко момиченце с откъсната ръка шумно преглътна. До момиченцето на земята беше легнала все още жива жена и като се държеже през корема се превиваше от болка. Направиха им знак, че след минута излизат в ефир и картината на телевизора до тях се смени с кадри от градинка пълна с усмихнати хора.

- Започваме. Усмивки. – Николай седна на мястото си като се завъртя с любимия си маниер към камерата отброи с ръката си  последните секунди заедно с оператора и заговори:

- Добро утро на всички! И тази сутрин се срещаме в началото на още един прекрасен ден под слънцето. Ден, в който хората вече не умират от болести само благодарение на уникалното лекарство, панацеята на века, Кила на всяка болежка. Вземете своят КИЛ още днес и станете част от бъдещето!

- Добро утро и от мен. – Слава се усмихна и продължи да чете текста, който се изливаше от екрана на кюто. – Днес бройките на хората, които си взеха хапчето, за наше общо щастие, расте. Все повече избират универсалното лекарство, единственото решение, пътя към здравето. Болниците са затворени. Лекарите са в заслужена дълга почивка. Хиляди спряха пътя на болестите и се доверяват на новото хапче за Комплексно Имунно Лечение. Едно хапче, една панацея. Вижте кадри на живо.

                На екрана на един телевизор пред тях се появи лицето на репортер, който стоеше сред млади усмихнати хора на оживена улица:

- И днес хората вярват в красивата идея за един свят без болести. И колкото повече хора избират панацеята на бъдещето толкова по-добре е за всички. Статистиката казва, че вече никой не боледува от нищо. Болниците са затворени, лекарите са на почивка. Болести няма. Умиращи няма... Съвършеният свят е днес. Най-накрая по света и у нас.

                Докато вървеше прякото включване едно момиче нахлу в студиото и застана пред Слава като я загледа с ужасен поглед. После се обърна към едно момче, което дотича веднага след нея и хладно промълви:

- Тиксо! Гримове! – Момчето се затича към гримьорната, а Слава и Николай вдигнаха недоумяващо ръце. Николай направи знак на гримьорката да се махне:

- В ефир сме!

                Гримьорката  се обърна към него и повдигна още по-изненадано веждите си като извика към асистент режисьора:

- И моментно лепило... И чантата ми!

                Тя се приближи и в този момент се чу гласа на режисьора, че прекъсват за реклами.

- Какви реклами?! Току що започнахме... – Слава много мразеше такива промени в реда на предаването, защото това почти винаги водеше до големи гафове.

- Сега. – Гримьорката се приближи и опипа лицето на Слава и като взе от ръцете на колегата си разни материали откъсна тиксо и започна да го лепи по лицето на Слава.

- Какво подяволите... – Слава скокна права и в този момент погледна екрана, на който преди малко гледаха труповете по улиците. Видя лицето си, което беше цялото в кадър, провиснало надолу по ужасяващ начин, изтичащо като разтопена свещ и лъскаво като пластмаса, и като го хвана с ръката си тя изпищя и започна да го бута нагоре. Гримьорката й помогна да седне обратно на стола и продължи да лепи лепенки по лицето й и малко по малко започна да го връща към предният му вид и започна да слага грим за да не се вижда тиксото.

                През това време Николай проследи с почуда режисьора, който нахлу при тях в студиото и вдигна широко ръце:

- Няма да се плашите! Вие сте професионалисти! Това е нищо! Снимали сме в нечовешки условия, снимали сме в жега, в студ, снимали сме под земята. Умирали сме и сме снимали! Това е истинският професионализъм! Нещо става с вас, извикахме спешна помощ и всеки момент очакваме да пристигнат. Но предаването трябва да продължи! Хората трябва да чуят, че са здрави, че живеят в един сигурен свят. Вие имате мисия! И тази мисия е да давате надежда и сигурност на зрителите. Вие сте безстрашни! Вие сте лъвове! Вие сте най-добрите! Вие сте майката и бащата! Вие сте лицето на тази страна! Вие сте гласа на тази страна! Вие сте истината, вие сте...

                Двамата водещи го гледаха и очите им започнаха малко по малко да се надъхват. Първоначалния шок отмина и Слава тупна по плота в студиото:

- Аз съм професионалист! Това предаване е започнало и аз ще го завърша!

- Това искам да чуя! – Режисьора тупна също по плота на водещите и като огледа лицата им, които бяха вече добре олепени и замаскирани  направи знак да продължат с ефира.

- Следващият репортаж – започна Николай, но една от лепенките му се отлепи и гласа му потрепна. Слава видя, че операторите сочат към нея и към една от камерите и веднага продължи да чете. Видя как ръкомахат, видя как светна камерата, която снимаше само нея и продължи там от където спря Николай. При него дотичаха гримьорката и едно момче, и като залепиха тънки конци за лицето му гримьорката ги напудри и като седна на земята зад стола му леко ги опъна. Лицето на Николай отново се изправи. Направиха й знак, че опъва достатъчно и камерата даде общ план като Николай надъхано заховори:

- Точно така. Репортажът, който сме ви подготвили показва нашите безценни лекари докато те се наслаждават на заслужената си почивка. А веднага след това реклами.

                В ефир тръгна видео как усмихнат възрастен мъж заобиколен от няколко жени се наслаждава на питие някъде по брега на морето и вдига чашата си за наздравица. Жените също вдигнаха чашите с коктейлите си и приветливо заразказваха колко добре се чувстват най-накрая да могат да се насладят на един по-добър живот далече от ужасите на спешните случаи.

                В този момент в студиото въведоха хуманоиден робот с циферблат на корема, който застана пред двамата водещи:

- Какъв е проблема? – Запита робота и като му показаха провисналите кожи извади от едно чекмедже на гърдите си две бели хапчета и им ги подаде. Те ги изпиха и робота започна да отброява шейсет секунди отзад напред. Когато отброяването приключи погледна лицата им и каза:

- Душевните гангрени не са включени в полицата на лекарството. Извиках спешните органи.

- Душевни гангрени?! – Николай се засегна откровено и се опита да стане прав, но конците, които бяха залепени за челото му го опънаха и той седна обратно преди да си свали сам скалпа.

- Спешни органи... Пожарна и полиция? – Слава усети, че устата й се разтрепера. Какво общо имаха те?

                Докато вървяха рекламите първа пристигна пожарната и пожарникарите нахълтаха в студиото с маркуч и брадви като един от тях си свали шлема:

- Къде е пожара?

- Имаме спешен случай. Трябва да помогнете!

- Как?! – Възкликна пожарникаря като си свали шлема и заоглежда двамата водещи.

- Еми вие нали минавате курс по спешна помощ. Ето ви спешен случай. Предаването трябва да продължи! – Режисьора беше много настъпателен и се започна скандал. И скандала продължи докато пожарникаря не извади една сферична капсула и не удари по плота на водещите:

- Добре! Добре! – Викна той. – Това е единственото, за което се сещам. Ако им мине, мине им! Ако не им мине друго не се сещам!

                Той отстъпи назад и като хвърли капсулата зад водещите отдръпна се настрани и си запуши ушите. Гримьорката видя как топката се търкули покрай нея и мина някъде зад декорите и докато каже „Какво е това?“ чу се страшен трясък от който всички изпищяха и студиото се изпълни с пушек.

                Пожарникаря се приближи и като огледа лицата на водещите видя как лепенките им се бяха разлепили и лицата им отново започнаха да изтичат надолу.

- Ние бяхме до тук! – Той направи знак на останалите пожарникари и докато навиваха маркучите си нахлу полицията.

                Като видя пушилката полицая веднага заръча да блокират сградата, да претърсят всички за взривни вещества, детонатори и други детонационни устройства. Докато той спускаше заповедите си режисьора започна да му говори и постепенно да го надвиква. В един момент полицая се ядоса и спря като изкрещя:

- За какво ни извикахте тогава!?

- За да направите нещо! – Изкрещя истерично режисьора на свой ред. – Нещо направете!

                Полицая се ядоса ужасно много и като удари по плота на новинарите извика:

- Добре! Добре! – Той се обърна и като застреля единия оператор посочи другия оператор и гримьорката и разпореди: - Тия двамата да се арестуват! Веднага-а!

- Какво правиш бе, човек... – Режисьора започна да опъва косата си, а полицая се надвеси в лицето му и му изсъска:

- Нали това поиска! Нещо!

                Слава извади две щипки и пъргаво си защипа кожата като се опита да се усмихне, а режисьора усети как лицето му започва да се разтича като нагорещена свещ. Когато репортажа за щастливите лекари приключи от високоговорителя се чу треперещ глас който леко се прокашля:

- Шефе, да пуснем материала за това, че вече няма никаква престъпност? Мисля, че е много тематичен...