Тъй като напоследък ме вълнува темата с влиянието на литературата, която пиша над децата и факта, че се старая да им представям разнообразни и нови сюжети, но с тенденцията да се застъпват класически ценности, които времето е издигнало до важни за нас, започнах отново да поглеждам към естетиката. Любопитно е това, че ролята на изкуствата днес повече от всякога се пренебрегва. Единственото, което намирам за положително е яркото обръщане към фолклора, който е отново изкуство, макар и маргинално и свързано основно с нашия народ. Ние имаме голяма нужда от това повишено внимание към фолклора и е прекрасно, че се случва все повече. Но по отношение на останалата част от световното културно наследство както и българското културно наследство надградено като втора индивидуално появила се колона успоредна на народното творчество - всичко свързано с естетическите реалии е интересно и важно за развитието на децата.    Защото естетиката и възпитаването на вкус става именно през тези опорки. Те са изключително важни за емоционалната зрялост и се балансират една друга помагайки на индивида да разбере не само той самият кой е и към каква общност принадлежи, но и да получи достъп до опита на всички други народи. А това е безценно и изгражда много по-зряла представа за света, много по-хармонично развита личност. Аз нерядко роптая срещу комиксите и по-специално източните комкси не защото те не са хубави и сред тях няма наистина уникални произведения. Правя го, защото се получи едно вманиачаване сред децата по тази област на изкуството и всичко останало не просто остана на заден план, но е абсолютно забравено. А не бива да е така.    Освен това искам да обърна внимание на промяната в стилистиката на огромни пластове в анимацията за деца. За да стане по-евтина и по-бърза за производство се появиха образи като Спондж Боб, който е неприятен на външен вид, а огромен брой деца порастнаха с него. Когато ние бяхме деца освен Ну Погоди и Пинко розовата пантера ние имахме възможност да гледаме анимациите на Дисни, които имат своя специфична лъскава естетика. Защото естетически издържаното изображение влияе на психиката на децата, които го виждат. Съдържанието, което е и от морална и от естетическа гледна точка издържано е много по-добро за децата. Не казвам, че не трябва да има алтернативни форми на изкуството. Това което казвам е, че не бива алтернативните стилистики и естетически паралели да са доминиращи. Трябва да има някакъв еталон от който се върви нагоре, а не надолу. По-лошо онова, което e много нива надолу да е доминиращо като обем. Само за да направите сравнение между Спондж боб и други естетики ще поставя няколко картинки от това, с което ние сме пораснали. И обръщам внимание, че това не е елитарната част от изкуството. А това е масовата добре конструирана от естетическа гледна точка анимация за деца:  
 
                  Затова всеки разговор свързан с това каква естетика в момента се предлага на подрастващите може да бъде определен като танго. С крачка назад да се продължи напред. Ето какво пише Жечо Атанасов в книгата си "Основи на естетическото възпитание" 1975 г.:
1. Да се изясни значението на естетическото възпитание като един от основните пътища за опознаване на действителността
2. Да се посочи спецификата на учебния процес при обучаването по предметите от естетическия цикъл: литература, изобразително изкуство, музика
3. Ролята на тези предмети за духовното изграждане на личността, формирането на мирогледа и на нравственото поведение на личността 

Въпреки, че малко ги съкратих като изказ и махнах задължителната точка свързана със социалистическата идея всичко останало е валидно и днес. Ние забравяме с твърде голяма лекота нещата, които са ценни от всички етапи на нашето развитие като общества. И забравяме най-важното - абсолютно във всичките етапи от нашето развитие ние сме имали и негативни и положителни проявления на културата, които времето малко по малко отсява и на финала остава само най-доброто. Това не означава, че картинките трябва да са цветни. Това не означава, че текста трябва да е пълен с поетика на хипер високо ниво. Не, това което казвам е, че трябва да се търси добра симбиоза между различните елементи вътре в съдържанието приготвено за деца. 

Сега обръщам внимание на това, че колкото и да вардим децата от образи на насилие те все пак учат за насилието в учебниците по история. Там се казва кой на кого е отрязал главата и това са исторически факти, които не могат да бъдат заличавани. Не става въпрос за това. А за един общ стремеж нещата, които стигат до тях да имат някаква естетическа стйност. 

или, простоо..така си, пишеш..)

Важно е ,какво, Ти, би, сторила, в Реалността..
/ ако, имаш, и деца, 2 3 броя, още, по добре, мила )

хубав ден, а, и..какво става с Протеста..?

Аз имам 19 книги с детски приказки и мисля, че естетическите възприятия са много важни за децата.

той, и Буда, беше...Принц