въпрос от читател по повод на "Вечерно купе":
Здравейте, винаги когато чета фантастика дълго след това мисля дали това е възможно бъдеще. Купих си новият ви сборник с разкази "Вечерно купе". Много се забавлявах с разказите "Антигравитон", "Само напред и нагоре", "Нещо като погребение", "Някъде под звездите". Хапчето Антигравитон безусловно разглеждате през призмата на абсурда и сладурски хумор. Но все пак, ако ви предложа Антигравитон, ще го вземете ли?   Благодаря ви за въпроса. Те вече ми го предлагаха, но на мен ми се видя адски неортодоксално и го отказах. Сериозно, така беше. Това й е хубавото на фантастиката, че тя рядко се занимава с напълно отвлечени въпроси. По-често си взима нещо от действителността и го поглежда през призмата на алтернативния прочит. Не използва вилицата за ядене, а за да разбере коя от двете дупки в контакта е фазата. И ако си особено старателен и все пак успееш да я допреш качествено центъра на гледната точка от удара се измества. Нещо подобно се случва и в моите разкази. Не спирам да търся фазата и най-интересното е, че даже успявам да видя някои забележително весели нейни проявления. А поредицата от разкази "Антигравитон" така бърка в контакта, че нещата изглеждат забавни. С едни много лекички токови удари, които да те разсмеят, да те въвлекат в потенциалните резултати от една аномалия. Зщото е аномалия да ти пласират нещо "ново" и ти веднага да захапеш на кукичката и да преобразиш живота си изоснови. До такава степен, че да ти трябват въжета да се вържеш за земята за да не отлетиш. Да те превърнат в такъв въздух под налягане, че да не можеш да си стъпиш на краката. Никога повече.   

В този смисъл "Антигравитон" е до някаква степен метафора, но от друга страна казва нещата съвсем директно. Иди се скарай с някого, иди потърси правата си, сбийте се, ако можете. Но не можете, защото сте вързани. В един разказ това изглежда забавно, но в действителност е пряка демонстрация на силата на въжето. Защото, да, нека погледнем какво стои зад "новото модерно", с което тази поредица от разкази се подиграва. Докато всичко се прави за "мое добро" аз потъвам, пропадам все повече в една безизходица, която изисква от мен да се закача за поточната линия и да стоя само на нея. Всеки опит да се отвържа ме поставя в ситуация на безпомощност и трябва да бъда спасяван, събиран, гонен из облаците. Ако някой има желание да ме спасява, разбира се. Смислите се преобръщат. Не бабата разхожда своите внучета, но внучетата и бабата са изравнени до еквивалентно безпомощно и безтегловно състояние, в което те не могат сами да се разхождат, но е необходимо някой да ги води за въженцата. Това е крайната точка на всяка аномалия. Аномалиите трябва да бъдат осмисляни, анализирани и отричани.  

Но как? Как се стига до аномалиите? Обикновено с огромни обещания, подкрепени от още по-огромни концепции за заплаха. Изпийте си хапчето и ще живеете вечно. Добре дошли в новия свят! Защото ако не го направите не можете да оцелеете в него, битовизмите се променят и вие ставате твърде тежък за останалите. Тежкият ще изпочупи стъклените пирамиди, с които подменяме старите стабилни и здрави неща. Затова всички си изпийте хапчето и живейте дълго в абсолютна безтегловност. Вие нямате маса и за вас времето протича по друг начин. Времето протича само за предметите, които имат маса. Светлината не познава такова нещо като ход на времето. За нея всичко се случва едновременно, тя не остарява, защото няма маса, няма гравитация. Пийте кафето от капсули докато го има. И се радвайте на всичко, което виждате, защото това е само началото.  

Но има светлина в тунела. Нека не забравяме факта, че винаги ще има скептици, които не вярват на големи думи. Хора, които ще си направят гаргара с големите обещания. Ще се качат на тях и ще отлетят високо над морето в търсене на старият красив залез, на старата романтика на живота. Четвъртият разказ ни показва точно това. Двама млади, които политат с модерната сграда, лишена от гравитация, някъде над морето и този малък момент е квинтесенция на правото да избираш да бъдеш преди всичко човек. И да се занимаваш с нещата, които те правят човек. Аз много харесвам тази поредица. Четири истории, всяка от които доразвива сюжета.