Апология за значимото. Как звучи, нали? Гръмка реч в защита на неща, които са оплюти, низвергнати и принизени. Но какво бе принизено през последните няколко десетилетия? Като начало бе принизена стойността на човешкият живот. Бе принизена стойността на живота въобще. От време на време историята дава на човечеството глътка въздух. Времена на покой на страстите. Моменти, в които човечеството успява да намери място за малко хуманизъм и още повече за известна доза наивизъм. Времена позволяващи концептуално малкият обикновен човек да живее в относителен баланс с обществото и света, и да освободи в съзнанието си място за едни малко по-висши идеи. Идеята за доброто, за достойнствата човешки, доблестта, честността, идеята за взаимното уважение. Все идеи красиви и гръмки. Но духа има нужда от достатъчно време житейско и достатъчна енергия психическа да се занимава с тях. А днес... Днес тези идеи са в застой. Днес под оркестрацията на привидния хаос се осъществява едно дълбоко и изначално погазване на нещата, които намирахме за ценни. Днес човешкият живот няма същата стойност. Днес доблестта се сравнява с глупост. Днес децата разбират историческите фрагменти свързани със защитата на някоя човешка кауза не като героични, но като изречение на поредна страница, в което се говори за "там някви трупове". Наследниците на тези трупове не знаят не само от къде идват, но със сигурност не знаят и на къде са се запътили.    

Затова следните думи звучат на модерното дете странно:  

Въпрос на чест е ако някой посегне на твоето щастие, здраве или бъдеще аз като по-възрастен да те защитя. Без значение каква е твоята стойност като човешко същество и каква моята. Защото твоето бъдеще, дете, винаги трябва да бъде мой приоритет. За да ти дам шанс, за да те науча какво е да имаш чест. За да можеш ти някой ден да имаш добър пример и да постъпиш също достойно. Това не е закон в книга. Това е вътрешна директива, която ме прави това, което съм. Без нея аз съм нищо.   

Значимо не е какъв е цвета на блузката ти, нито дали другите харесват обувките ти. Значимо е дали ще станеш справедлив и мъдър човек. Значимо е да станеш честен човек и винаги да се стремиш да бъдеш по-доброто себе си. Винаги да се стремиш да се осъвършенстваш, да научиш повече, да осмислиш света по-добре. Да не забравяш, че всичко, което имаш е преходно и всичко, което познаваш ще се промени, ще изчезне. И ако ти не си преосмислил света по красив и стойностен начин ти си пропилял ценният подарък на живота. Защото живота е подарък.    

Най-висшата идея е онази, която носи на хората щастие и благоденствие. Хората не са толкова различни, когато искат да опишат представата си за щастие. Каквито и разлики да съществуват нормалното човешко същество, неотровено от някаква фикс идея, ще опише щастието си в граници, които не противоречат на едно доброволно сътрудничество с останалите хора. Защото когато има взаимно уважение по-лесно хората споделят и времената и пространствата. Страданието се появява тогава, когато някое човешко същество не се е научило на почит към останалите. Когато не уважава живота. Когато личното благо стане единствено важно.   

Затова днес спокойно можем да напише апология за себеотризацието, смелостта, честността, доброжелателността и всички други значими човешки емоции, идеи и действия. Те са в миналото, защото децата ни не познават тези понятия. Те не знаят какво е доблест. Те не знаят кое е значимо. Те нямат очи за добрия пример защото значимите неща не са част от живота им и ще им се наложи да ги преоткриват. Ще им се наложи да ги пресъздадат, да ги осмислят през свой собствен горчив опит. Защото живеят в свят, който замъглява способността им да отсеят доброто от лошото. Стойностното от пошлото. Развитието им е помрачено от това, че значимото се намира на прашни рафтове в дебели книги към които няма да посегнат. Докато не започне да ги боли.   

Днес чуваме хората да се подучват един друг: Трябва да си лукав, да си хитър. Няма да позволяваш да те изтласкат, да те омаловажат. Бъди по-гъвкав. Ще излъжеш ако трябва. Ще си мълчиш за да нямаш проблеми. Ще спазваш правилата за да не загубиш позиции. Ще мачкаш другите. Ти не си добър, ти си наивен. - Този списък с извадки от нашето ежедневие е безкраен. Поругани са базисните ни ценности. Някога беше срамно да наколадиш кой е направил дадена беля. Днес е модерно ако видиш нещо пръв да бързаш да съобщиш за да накажат прегрешилия. И не защото си съвестен, но защото ще ти дадат пари. Това не е ли поругаване на човещината? Той закъсал насред пътя гледа безпомощно под капака на колата те го докладват, че е извършил престъпление като отваря капака. Това е загуба на връзка с действителността. Това е загуба на връзка с човечността.   

Затова всяка реч в защита на значимите неща в живота си заслужава. Всяка дума описваща красивото и стойностното си заслужава. Те не могат да останат оплюти и поругани под директивата на световъртежа на ежедневието. Те трябва винаги да бъдат издигани нагоре и регулярно припомняни. Защото добрите хора са много повече от лошите. Но лошите хора са изключително ефективни в действията си. Всеки път, когато говорим за важните неща осуетяваме пропадането им в тъмнината. Ще припомня стиховете на Дилан Томас, които ми станаха любими:  

Не потъвай с лекота в тъмнината на добрата нощ
старите времена трябва да изгорят с възторг в края на деня.
Бунтувай се, бори се яростно срещу умирането на светлината.  

Мъдрите в края си знаят че тъмнината идва справедливо
защото думите им не са изковали никакви светкавици.
Но те не потъват с лекота в тази добра тъмнина...

"Do not go gentle into that good night,
Old age should burn and rave at close of day;
Rage, rage against the dying of the light.

Though wise men at their end know dark is right,
Because their words had forked no lightning they
Do not go gentle into that good night."
Dylan Thomas - 1914-1953