За спомен

Имаше някога, преди седмица, една Гергана.
Уточнението е съществено, за урок ми остана.
Как ми се усмихваше, как ме подмами само,
как ме подкани, подхлъзна ме твърде рано

да се впусна в едно преследване, лов мъжки
с подаръци, намеци, погледи, думи дръзки
да я завардя, обграждам, обгрижа, задяна
и гоненица дни наред бясна настана.

Щипна я леко, тя се кикоти и кълчи.
Говоря директно тя гърди напред пъчи.
Казвам си тази кръшна, любна невяста
изпраща ми сигнали и е съвсем ясна.

Казва ми „Много си ти по мен ентусиазиран!“
И аз, наивникът, пляскам с ръце и кимам.
Тя се дърпа, пък после закачливо се смее.
Ах, зная аз, тези игри всяка жена ги умее.

И после... Само малко, и пак само малко...
И ето ме цяла седмица в едно легло жалко
стена, скимтя, ближа рани, въздишам
кой да предположи, че мъжа й надничал.

Като ме хвана, раздруса, как ме размята,
влачи ме две преки за врата по земята.
Вика „Ти мойта жена ли тука ще гониш?“
А аз шептя... „Тебе търся, не ме ли помниш?“

Море люто ме би, че и продължи да налага
и после взе в раните отворени пясък да слага.
И търка гадината, не спира, млати и дудне.
Викам си да асфалтира вече, че да си тръгна.

Ох, имаше някога, каква беше, някаква Гергана.
Ни я знам коя е, ни знам поради каква драма
ядох бой, още скрибуцам, без вина виновен,
но ей тука, ми остана малко пясък за спомен.

дайте, моля, връзка от сайта си към блога си в блог.бг.
Ако не Ви затруднява, разбира се :).

но и... доста простичко. Знам, че откровеността ми може да те наскърби, но сега нямаше да участвам с комента си, ако не бях се запознал с други твои. Все пак подбирай. Подбирай и дерзай...

Не ме наскърбяваш, напротив, помагаш ми да разбера. Благодарна съм и приветствам.