Нима света не може да живее в мир?
Нима за хората единствен и безспир
стремежа не е заедно да му се радват?
Нима не могат заедно да му се наслаждават?
Дръзко да се хванат за ръце, а подир
зряло бъдещето общо да изграждат?
Нима в това кръстовище отново стигнали
така старателно погазвано от символи
на низки страсти дребнозърнести и грешни
по него не стърнят все още раните горещи
на стари битки, алчност и раздори
нима готов е всеки да ги преповтори?

Кръстопътя не бива да е място за битки,
а място за размисъл и живи мисли,
където разума е ведно със сърцето
и иска мир несдържано, открито.
И който стигне там следва да се пита
защо и как историята го препитва.
Научил ли е всички важни поуки и уроци
или се дави оплетен в грешки и пороци?
И ако там застинал е в безвремие,
пред неизбежен крах и ново падение
в летежа надолу сякаш безалтернативен
нима безучастен ще е и безсилен?
Нима света не може да живее в мир?