Една от моите изненади през последните месеци се състои в това, че има хора, които не осмислят, че света се е променил. Те продължават да живеят с усещането и надеждата, че света ще се върне към страият си формат след отшумяването на поредната социално-здравна вълна. Но това няма да се случи нито по този начин нито толкова лесно. Светът е разкъсван от специфично натрупване на действия, които са набрали инерция и тя завлича допълнително завихрящите се процеси. Предстоят нови ограничения, предстоят нови затваряния и още по-лошо предстоят нови социални и финансови турболенции, които един човек мислещ все още за това къде да си планира почивката няма да възприеме достатъчно навреме и няма да е достатъчно подготвен. А това ще доведе до хаос и емоционален дисбаланс. Маникюра не е по-важен от бъдещето на децата.   Говорим си с приятели кой какво иска от живота, на какво се надява, кои очаквания са се сринали и единственото заключение, което може да се направи е, че бъдещето на децата винаги трябва да е на първо място и чак след като то е подсигурено тогава може да се говори за личните удоволствия. Така функционира природата на човека. Ние не сме като пандите. При недостиг на възможност да се грижи за близначета пандата убива едното за да се подсигури оцеляването на другото. При нас хората нещата стоят по много различен начин. И понеже твърде често някой се занимава с това как се чувства - дали излъган, дали предаден, дали лишен от удоволствия аз винаги се сещам за дребната фактология, че това са мечти и желания на вчерашният ден. Днес желанията следва да се обновят и усилията да бъдат насочени в друга посока.    Не спирам да виждам в хората едно вътрешно страдание, че едно или друго няма смисъл. Днес приятелка ми каза, че по силата на всичко казано "животът й губи смисъл". Няма такова нещо. Животът никога не губи смисъл, защото смисълът на животът е абсолютно неизяснен отвъд възможностите да извлечеш максимум ползи и удоволствия от това, че си все още жив. Но има едни моменти в живота, когато не става въпрос за удоволствия и здравият разум трябва да те отведе там, където единствено и само може да съществува бъдещето. И това са децата. Те не стават смисъл на нашето съществуване, но те са единственото нещо, което не сме готови да загубим. И поради тази причина в моменти на турболенция най-доброто, което можем да направим е да преосмислим кои наши действия са полезни за тях. Да се опитаме да разберем какво бъдеще ги очаква и как да им помогнем да се справят в него. Това не е загуба на смисъл на живота, напротив. Това е засилване на важността да сме адекватни, информирани, подготвени. Напротив турболенциите мобилизират съзнанието и психиката да оставят дребните незначителни неща като това дали някой ни харесва или не ни харесва и да се насочат към наистина важни неща. Като това да си обяснят какво се случва около тях. Защо има промяна в поведението на хората. Защо има внезапен срив в приятелствата? Кое води до това и ако толкова лесно се разпадат това приятелства ли са? Изобщо повода за размисъл може да отведе човека от презумпцията, че нищо не зависи от него и живота му няма стойност до дълбокото и правилно разбиране че сега повече от всякога той си заслужава да бъде пазен.   Когато си купуваме скъпи вещи или разни дребни люксозни удоволствия ние участваме в спиралата на планираното потребление. Изобщо всички неща, които могат да бъдат определени като фикс идеи в потреблението са предварително програмирани. И следва да се запитаме как е станало това и кой го прави. Това ли е живота? Каква кола ще карам, каква печка ще купя? Хората защитавайки някаква представа за социален престиж разпределят ресурсите си така сякаш живеят във времето "преди" определено струпване на събития. И най-странното е, че колкото повече се занимават със социалния си престиж толкова по-малко хора ще допуснат в пространството си, които да могат да оценят този социален престиж. Той е частично безсмислен. А в по-особени времена може да бъде сматан за непрактичен. Затова, не бива да се оставяме на остарели разбирания за социален престиж, нито на остарели разбирания за насладите от живота. Първо защото зад ъгъла дебнат големи разочарования и второ защото от един момент нататък вътрешната психологическа стабилност и хармония са по-важни от интересните емоционални бури и изживявания. Или всяко нещо има своет овреме и място. Не можем да се преструваме, че не виждаме или не разбираме нещата, които виждаме.
Хелиана Стоичкова