Въпрос от читател: Кредитна система? Каква е разликата с парите сега?


 Благодаря за въпроса. Аз отделих много страници в първия си роман на това каква е разликата между това да ти заредят кредит по една карта с ресурс, който не е твой и който ти трябва да изплатиш с действията си и това да произведеш действия срещу, които да получиш ресурс под формата на пари. Фиатни в най-добрия случай. И понеже ми се стори, че има още много да се каже по темата във втория роман още във втора глава започвам с новият граждански договор, който те лишава от имуществото ти. Персонажът е същисан, но негов приятел му обяснява, че това е съвсем легитимна процедура. Жилището ти е дебит, те преобразуват дебита ти в кредит и ти предоставят ресурс, който да харчиш. То пак си е твое. Но моят персонаж не може да осмисли тази трансформация толкова лесно и приема новият договор освен за принудително наложен, но и за форма на кражба, което той е, защото веднъж преобразуван кредита ти представлява нули и единици, които някой друг управлява как и за какво ще ползваш. Тази тънка разлика не е никак тънка и аз се постарах през литературата да опиша какъв огромен шок преживява онзи, който използва критичната си мисъл и се опитва да разбере какво става и успоредно на това от другата страна на телефона има човек, който не се опитва да разбира нищо, защото мисли, че всичко му е ясно. Дебит и кредит. Какво неясно има? В скобата на този процес и двамата са губещи, но единия е склонен да танцува, а другия не е. И този, който не е склонен да танцува е изпратен по пътя на поточната линия. А от там няма излизане.   

Така, че от една страна аз показах как изглежда плановото потребление и то на няколко места и по най-различни начини, но се постарах да покажа и една бърза снимка на трансформацията. При плановото потребление си задължен да похарчиш задължително 90% от кредитната си линия за да стимулираш икономиката. Имаш право да спестяваш само 10% и всички, които се опитват да спестяват повече са престъпници. Много внимание обърнах на този дребен детайл, за да подчертая, че когато кредитната ти линия бъде закачена за някакъв план на потребление ти можеш да функционираш само в рамките на този план. В един от разказите показах, че това дефинира с какъв човек можеш да се събереш. Показах, че към съответният план се полага задължителното използване на определени дрехи от външно зададена модна линия. Не ти избираш какви дрехи да си купиш, а те ти казват какво ти се полага. Веднага изолирах детайла и показах, че някои хора не могат да употребят всички дрехи, които им се удържат от кредитната линия и ги търгуват за други неща с хора, чийто план не позволява такива дрехи и предмети. И така въведох незаконната валута. Скарабейчетата. Черните купони, с които можеш да добиеш това, от което наистина се нуждаеш. В един от разказите се търгуваха лекарства, неориентирана и подплашена жена изпадна в нелепа ситуация, държа се още по-нелепо, развръзката беше още по-абсурдна. Но там вътре в този разказ има един много важен момент. Ако не рискуваш не живееш. Ако рискуваш си в постоянната скоба на нарушението.   

В друг разказ показах как изглежда субектът въобще от гледна точка на неговата икономическа стойност. Разказът ОТМ стана тромав, / и аз все още търся по-добър сюжет за същата идея за да го представя по-питателно/ но се постарах да отразя основната идея на какво сме всъщност ние преносители и, че дългът е основната мерна единица за акумулиране на социална стойност. Честно казано на много места и по много начини се опитах през призмата на литературата да покажа каква е разликата между нещо, което държиш като вече добито и нещо, което ти е отпуснато предварително. Защото в момента, в който нещото премине в рамките на задължително кредитиране се преминава в система на повинност към кредита, който не може да бъде изплатен по друг начин освен с подчинение. А това е...  

Литературата е прекрасно място за среща на идеите. На хипотезите и концепциите за битието. Там могат да бъдат сблъскани противоположности без да се притеснявате дали имат огледални образи в някоя матрица. Всеки, който подценява силата на мисълта се клатушка по въжения мост и при първия повей на вятъра ще трябва да се учи да лети.И ето литературата с нейните метафори, измишльотини и хипотези предлага храна за размисъл без да претендира, че е права или крива.
Хелиана Стоичкова