Гледах две напоителни видеа за това, което се случва в Холимоли. Да ме е страх да напиша думата да не ми изчезне писанието. Трансформациите са толкова големи, че с почуда гледам как актьори като Уил Смит и други от звездния ареал публично ни убеждават, че звездата това не е Робърт Дауни Джуниър, а Айрън Мен. Звездата не е актьора, а ролята. Но интересно коментаторите обърнаха внимание не на този феноменологичен ход от страна на самите актьори, а на две други неща. Първото е свързано изцяло с Марвел и това, че ключовите герои от филмите им, които са мъже измряха. На тяхно място се появиха жени герои като бройките са 13 заличени мъжки персонажа, 27 нови женски персонажа. Или една изцяло валкирийска подмяна, която трябва да изглежда модерна, интересна, вълнуваща, секси. Интересна е, да. Но аз като писател примигах малко и веднга си отворих романа да проверя аз колко мъже и жени съм поставила в действието и ето съвсем нормално и с успокоение открих, че при мен има само няколко жени и те всичките, дори най-главната, не могат да преодолеят границите на физиката. Боричкат се и накрая умират, защото само воля не стига. Битките не са за жени, не им отричаме да се въвлекат, но не им обещаваме да оцелеят. Успокоих се, че при мен този ефект го няма и продължих да гледам коментара над новите филми на Марвел. Пълен срив в гледаемостта. Секси е, но не е това, което беше. Хората не искат да гледат тези филми. Дори младежите не искат да ги гледат. Не случайно в "Сойка присмехулничка" жената е войн, но върви ръка за ръка със съмненията, слабостите, емоциите, страховете. Ето един истински образ - тя стана войн по принуда, а не защото много иска. В "Дивергент" жената стана войн заради генетична особеност, не защото иска. И в двата сюжета въпреки, че имаме жена водещ персонаж това не дразни. Обърнато е внимание на възможните обратни прочити. Но Марвел вкараха в историите изцяло нов мащаб. Валкириите превзеха екрана. И това дразни.

 

Другото нещо, на което беше обърнато внимание във второто видео е, че отдавна ние знаем, че филмите са коруба за прикриване на про5агандно съдържание, което е до толкова мета, че дразни дори онези, които нямат идея за какво става въпрос. Вече съвсем открито се говори за това. Аз преди двайсет години дуднех за ключовите думи които започнаха да се появяват във всяка една продукция. Задължително съдържание и моето мрънкане остана нечуто. Все пак има хора, които не гледат толкова много кино и това никак не ги интересува. Но има хора, които гледат много филми и не знаят какво попива в тях. И още тогава дуднех, че киното ще избяга в телевизията, но и това някак остана неразбрано. А телевизията постепенно ще се прелее в едно постоянно разиграно реалити. Неспиращ сюжетен поток, който те удавя. На практика киното става излишно. И какво стана? Киното стана излишно. Актьорите станаха излишни. Още преди няколко години, когато сценаристите в Холимоли се вдигнаха на стачка очаквах, че ще има срив в съдържателния план. Един сценарист по това време взимаше около 35 000 долара докато хонорарите на водещите актьори стигаха и надминаваха 20 милиона. Беше нормално онези, които измислят да се обидят. Дори Пиксар с техните вдъхновяващи "Уоли" и Рататуи" се подхлъзнаха и снимаха нелепата анимация "Up", която и до ден днешен не мога да разумя как стигна до екран. Това е резултата, когато режеш от измислящите.

И ето днес разбираме, че самите актьори са станали ретранслатори на това, че хонорарите на актьорите са много високи и те не са никакви звезди. Те, които забогатяха отрязват идващите след тях, защото ще има свивания в бюджетите. Защото са свити печалбите. Защото е срината структурата на това кое след кое трябва да идва. Вече няма да има звезди, от сега да го знаем, ще има персонажи, които са звезди. Дали са анимирани, дали са снимани някакви хора ще е без значение. Интересно е, нали? Няма да се създават повече хора като Клинт Ийстууд. Това е в миналото трябва да разбираме. Пък ние, горките зрители от нищо не разбираме и затова ще си изключим телевизорите, ще ги изхвърлим ако трябва и много бързо ще си спомним, че имаме библиотеки. Някои даже ще се научат да четат, това са хубави неща. Между другото подмяната на съдържанието за това какво е една звезда и какво е персонаж също не е без значение. Не се чувствайте звезди, защото актанта това е ролята. Респективно подмяната на това малко съждение става площадка да ви кажем, че вие не сте главните действащи лица във вашият нещастен малък живот, не. Вие сте част от един колективен актант, който е безличен и това, което отигравате е една роля. Тя единствена има значение. Ехе!  Трудно ще обясня това на някой, който гледа филм и не може да се ориентира в действието кой какво прави и кое кога се случва. Истинско забавление ще бъде да наблюдавате как такъв човек гледа филм като Мементо. Това ще бъде най-смешната прожекция на Мементо, която някога е правена. Даже мисля, че филмът трябва още отсега да бъде преместен в графа комедии, защото бъдещите хора ще имат нужда от инструкции и надписи на екрана какво се случва. Препоръчвам да се запише наратор, който през пет минути да осведомява зрителя като глас зад кадър какво се случва в момента. Никога не е било добра идея да се подменя смисъла и значението на думите. Ние и сега имаме прекрасни хора, които не могат да отделят по смисъл думи като "обаяние" и "осезание". Представям си какво ще се случи ако продължат с тези упражнения. Какво е актьор, какво е герой, какво е звезда, какво е филм, какво е действие и какво е бездействие. Питам един четвъртокласник, страхотен сладур - той вече порасна, какво пише в урока, който чете и той ми казва, че урока е за видовете движение. Питам го с любопитство какви са видовете движение и той ми отговаря, че те биват "праволинейни" и "криволинейни". Това ли е урока? Той кима усмихнато. Питам го тогава ако се катери по дърво това праволинейно или криволинейно движение е. И той за момент се обърка. Отговори ми, че е праволинейно, защото се върви в посока нагоре. И аз съвсем естествено го попитах отново. "сигурен ли си, че движението по катерене е праволинейно?" Четвърти клас дете е на 9 -10 годишна възраст. Той виновен ли е, че от него се иска толкова малко? И още нещо чух напоследък. Отново от учебник в 4-ти кас. Детето казало, че нещо е "формовано". Бащата го поправил "формирано". Детето донесло учебника и вътре наистина пишело "формовано". И аз превъртам лентата назад до момента, в който се накарах на едно хлапе, че няма как да е ходила на час по "сексапилия", защото такова нещо няма. Има сексапил, сексология, секс, но няма дума "сексапилия". Страх ме е да се обадя и да разбера дали наистина няма такава дума. Може би вече има. Подмяна на понятията, подмяна на разбиранията, концепциите и възприятията. И онези, които са най-твърди в разбиранията си за новото са обикновено най-дълбоко в тенджерата. Ако не ги разбъркат няма да видят никога повърхността. Но аз много се отплеснах. Липсва ни киното, което претендира да е изкуство. И претендира да предлага стойностно съдържание. Става ни тъжно по неща, които работеха прекрасно и сега виждаме как се сгромолясват. Киното не е елитарно изкуство, а би трябвало да бъде след като отнема толкова много ресурси и въвлича толкова много хора в процеса на създаването. 
Хелиана Стоичкова