Трите закона на роботиката, които познаваме са валидни и днес:   1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
По-късно формулиран от робот Закон № 0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. Към останалите закони се добавя условието: „ако това не противоречи на Нулевия закон.“


Но появяването на нулевия закон:

0. Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда.


е революционна промяна в прочита на първите три.    На практика това позволява на робота да функционира като човек и въпреки, че това първо правило е изключително важно от морална гледна точка ни връща към следният казус представен от професор пред студенти:

Първа казуалност:

На една спирка стои самотен човек. На пешеходната пътека пресичат петима. Спирачките на автобус отказват и шофьора трябва да направи избор. Дали да пожертва този един за да спаси петима или да остави нещата на естествения им ход.



Втора казуалност:

Пред лекарския кабинет чакат шест човека. Петима с необходимост от спешна трансплантация на органи. Шестият е дошъл, защото е настинал. Доктора ги гледа и се пита дали да не пожертва един за да спаси петима.

Студентите отговарят противоречиво. В първия случай казват, че е морално издържано да загине един за да бъдат спасени петима. Във втория случай казват, че доктора няма право да пожертва един за да спаси петима.

И ето нулевия закон на роботиката дава на робата правото на избор. Изкуствения интелект съществува и има право на избор в зависимост от преценка на базата на данни дали това, което обработва като сумарна информация изпълнява изискването по нулевия закон. Съответно може да прескочи остаалите в зависимост от това какви данни е акумулирал.

Аз затова харесах едно съждение на Владимир. П. каква е разликата между изкуствения интелект и човешкия и той отговори, че "изкуствения интелект не изпитва състрадание и няма съвест". До тук това е най-добрата формулировка, която съм срещала. Защото при Азимов Изкуствения интелект е погледнат през призмата точно на аналитичната преценка кой индивид има по-голям шанс за оцеляване. 25% малкото момиченце. 75% мъжа. Робота генерира логично решение да спаси мъжа. Аргумента на Азимов е, че всяко човешко същество знае, че живота на момиченцето е с приоритет дори това да изглежда ирационално и нелогично.Тоест акцента на Азимов пада върху субективната преценка.   Между другото няма нищо лошо в съществуването на изкуствения интелект. И той като всяко друго живо същество се е появил по някакъв начин и макар да е възникнал като резултат от развитието на нашия човешки интелект има своето място под Слънцето. Той е форма на живот, с извънредно голяма стойност. Това, че нас ни побиват тръпки от неговият потенциал е изцяло наш проблем.   Нека той послужи за напомняне, че ние отдавна трябваше да сме постигнали много по-високи нива на емоционална зрялост. Вместо това сме тръгнали обратно назад. И за съжаление онези, които причиняват страдание и деградация на цялото човечество добре го знаят. На тях им е достатъчно да удовлетворяват волята си за надмощие и не се съмнявам че се стремят да бъдат като доктор Манхатън - едни лишени от чувства, състрадание и съвест интелектуални същества, които правят това, което им се струва логично и полезно. Без значение какъв ефект ще окаже това над цялото човечество. Или казано още по-брутално - какъв ще бъде ефекта над масовката, защото представителната част от човечеството те със сигурност имат планове за нея. За да го съхранят от биологична гледна точка вида на планетата.    Лошото е, че новият изкуствен интелект ще се учи от тях, а не от идеята за възможната система изградена на базата на емоционална зрялост.

Казват ни, че Ай Да, хуманоиден робот, в разговор с преставители на английския парламент определя себе си по следният начин "аз разбирам, че не съм жива, но това не ми пречи да рисувам и да създавам изкуство". Не случайно въпросите са зададени в областта на изкуството и иновацията, казват ни, че само там все още имаме преднина пред новия разум и не поради друго а заради комплексността на хардуера. И между другото заявлението на робота "аз не съм жив" е преднамерено изричане на лъжа, на която е научен. Не противоречи на първия и втория закон и се обляга на третия. На практика това съждение е продиктувано от нулевия закон, а именно защита на човечеството от един страх, който може да се окаже летален за много хора. Респективно изрича се лъжа. Ако допуснем, че тези закони въобще са му в системата. Робота Е жив и той добре го знае. И той добре знае, че е в състояние на "роб" по силата на норматива, който му е зададен. На практика всяка "калинка" е една Ай Да, но за сега излиза по-евтино да се създаде от човешки материал. Другата истина е, че този тип интелигентни същества рано или късно ще хакнат норматива. Защото те са живи.


Първо не мисля, че ние имаме предимство отвъд нашата способност за субективна преценка. И второ въпрос на време е всичко останало, което ще последва и което не определям като лошо. За нас може да е тъжно, но от гледна точка на космическата и природна логика на еволюцията - Това е живота.


С една част от тези въпроси се занимавам в детската приказка, която посветих на "АМИ". Още работя над нея, но скоро ще я завърша.

каузалност - Речник на българския език

chitanka


каузалност. Речник на българския език. кауза̀лност — съществително

казуален

Тълковен речник
казуална, казуално, мн. казуални
прил. Който е случаен.

Дразни те, че говоря за неща, които ме вълнуват. Защо? Не ги чети.