Днес гледах много интересно интервю на Мартин Петрушев с Ивелин Михайлов и сред многото неща, които са ключови Ивелин Михайлов обърна внимание на "подмяната на личния мотив". Той даде пример с това, че когато хората биват изпратени принудително в едни бойни действия тяхната воля е извън конфликта, но в момента, в който започне да се пролива кръв съвсем естествено се добива вторичен личен мотив. Той става прилежащ на семействата им, приятелите им и обществото като цяло. Точно толкова лесно е. И понеже аз често търся причините за едно или друго счупване в идентичността видях паралел между това, което Михайлов каза и това, което аз многократно казвам. На практика идентичността - това кой съм аз се изгражда на базата на моята представа за това къде е моето място, каква е моята роля, кои са ми приятели, кои са ми врагове, кое е полезно за мен, кое е вредно. Абсолютно всички аспекти на социалния живот влияят над индивидуалното възприемане на своята собствена личност и това кой си. Те не могат да бъдат разделяни нещата. И затова когато давам примери, че подкопаването на националната идентичност влияе изключително пагубно на индивида и му отнема солидните основи на традициите и контекста, от който идва - това е така. Но много важна част от поругаването на естествено добитата представа кой съм е не просто да прережеш важни връзки, но да предложиш на тяхно място нови. И в това отношение подмяната на личният мотив защо извършвам определено действие е много ключова. 

Докато съм убеден, че даден проблем не ми принадлежи аз имам ходове встрани от него. Но успеят ли да ме накарат да осиновя този проблем като мой личен тогава аз няма да използвам волята си за да търся баланс, да се опитвам да търся някоя истина или правдата. Не. Аз ще инвестирам цялата си енергия в това да търся начини, да търся възможности за постигане на цели, които до преди този момент не са били мои. И това обяснява огромната злоба, активност и ожесточение, с които някои хора се опитват да насаждат вражда, омраза и определени настроения. Те не просто имат личен интерес финансов от някакъв порядък, но те са осиновили определена идея като собствена и вкарват цялата си енергия и воля за да постигат цели, които преди това не са били техни. Повишената енергия, с която го правят е продиктувана от личната им мотивация, че това е важно за тях. То е много по-важно от отрязаните корени. Там в отрязаните корени вече няма нищо за което да се хванеш. И понеже природата винаги търси баланс веднага се появяват други хора, които се опитват да притъпят напрежението, да дадат антитезите, да провокират дискусии и т.н. Баланса е необходим и появяването на така ярко оформащи се групи от идентичности показва нагледно, че някъде във времето се е наслоило натрупване от прекомерно явно, ярко и нетърпящо възражение защитаване на тези. За съжаление видимо чужди тези, които са външностоящи на изходния дискурс. 

Няколко пъти ми се е случвало да ме спират и да ми говорят против родината ми. И аз винаги съм се опитвала да водя разговор, а не скандал. Ние българите имаме една много приятна шега. Няма нужда да разваляме хубавият бой със скандали. То е шега, но е истина. И аз винаги съм се опитвала с думи човешки да обясня, че не ми е присъщо това говорене. То е изкуствено, принадено е, изглежда прекалено тенденциозно. Изобщо всичко, което поставя хората в принизяваща позиция изглежда тенденциозно. Някак когато преднамерено се хвалим едни други, или хвалим някакви стойности, някакви  художествени идеи това не изглежда грозно, защото е видно положителното отношение. Виден е опита за изграждане, строеж, надграждане и това буди ако не радост, то поне не дразни. Докато когато пак така тенденциозно се поругават стойности, народности, идеи, личности, смисли - тогава това дразни сетивата, защото се вижда ясната деструктивна цел зад това действие. То е свързнато с разрушаването на нещо и това е нелицеприятно. Да попиташ едно дете защо троши клоните на храст безцелно и тенденциозно е нормално. Детето упражнява същата енергия върху този храст. Пръчките не му трябват. Хвърля ги отстрани. Но трошенето му доставя удоволствие. И природата веднага търси баланс. "Защо ги чупиш?"
Личният мотив в една здрава ситуация обикновено е свързан с изграждане и ползване, възхищуние от изграденото. Но колко е лесно личният мотив да бъде преобърнат. Колко е лесно идентичността на човека да бъде подменена, поругана и отвлечена по такъв начин, че да отприщи деструктивни потребности. Тези въпроси изглеждат отвлечени и не толкова важни, но не са.Те са в основата на всички тези скандали, които виждаме онлайн и на улицата. Хората се карат не защото не могат да изяснят с думи прости правдата ифилософските си концепции, а защото енергията не е насочена към съзидание, но е насочена към поругаване. За да бъде прокарана определена идеология трябва установеният ред да бъде разрушен. За да ви говорим за джендъри ще поругаем библията. За да ви наложим червеи ще ви кажем, че мусаката ви е вредна за природата и скапана, и не е вкусна. И така нататъка. Няма край. И хората, които се занимават с тази дейност активно съвсем естествено подриват постоянно търсенето на баланс.